ВАЛЕШЕ ТИХО ЕСЕННАТА МЕСА

4.88   (8 votes)
         

Той тази сутрин стана рано,

докато слънцето – добър огняр,

не беше още се захванало

да сгорещява вчерашната жар.

И, както винаги, старателно

Дома той подреди до блясък,

и в двора подравни внимателно

годините човешки пясък.

Днес идваха по-нови хора.

Остави чакаща вратата.

Преди да тръгне, за отмора,

поля и оцветѝ цветята.

Днес Времето не бе коварно

и стихове дойдоха без намеса,

и, свирена от тихи гарвани,

валеше есенната меса.

Облече образ снежнобял

и ризата си от Живота,

с която беше го живял.

И със любов, и с неохота.                                                   

 

 

 

The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.

© PlovdivLit 2020