ЩЕ СИ...

Ще си спомняш за мене неведнъж,
за целият ми свят тъй вълнуващ и странен.
Един абсурден свят на песни огнени и дъжд,
но сред другите единствен без измами.

Той можеше да стане Ваш, но някак си не се получи –
за Вас бе твърде малко или твърде много,
а може би стиховете сътворих ги някак скучни
докато несправедливо исках Ви от Бога.

Но всеки път, когато се спираш уморена
ще казваш: „Аз да си спомня не смея,
но този свят различен е моята сцена
и пред първичния му чар немея!“