Nikolai Gumilev

Poetry

ЛЮЛЯК

5.00(2 votes)

Poetry

ЩЕ СИ...

5.00(2 votes)

More

МОНОТОННИ...

Translated by: Ангел Хаджипопгеоргиев

5.00   (2 votes)

Проблясват монотонно някак
с една и съща болка дните есенни...
Сякаш рози окапват по пясъка
или славеи умират песенно...

Но тя печална е също както аз,
макар любов да провокира
и под кожата ѝ нежна от атлаз
отровена кръв тихо пулсира...

И ако мен ме има на Света,
то това е заради мечтата –
ние двамата като слепи деца
да отидем горе в планината,

където по пътеките кози,
на метри от облаците бели –
да потърсим увехнали рози,
и онези славеи къде са умрели...


The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.

© PlovdivLit 2020