Няма нищо случайно. И морето се плиска,
не защото вълните са му вързани в кърпа,
а понеже – ту далечна, ту близка,
луната го дърпа.
Все някога тя ще изчезне
и водата ще легне застѝнала,
спокойно-ковчезна:
като хората, станали минало.
И случайния вятър,
духащ при ставане и при лягане,
е само падащо към земята
по-тежко атмосферно налягане.
Затова той пълзи
в унизителна поза
и със дъждовни сълзи
проклѝна въздушната си артроза.
Тя и по хората ходи нерядко.
Всъщност… всички тормози,
но и казват по-краткото:
проза.
И за да бъдат спасени
/това иска човек обичайно/,
възбуждат любовните гени.
Няма нищо случайно.
The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.