Милост за живите

Милост за живите, дето не паднаха ничком,

и не избраха тихия дом на пръстта.

Имаха зъби да губят, неколеничили

за кариера, удобства и пълен стомах.

Милост за всички, свише орисани,

да не подгъват за жълти пари рамене.

Има закони, от траките още неписани,

как да живееш достойно и как да умреш.

Милост за слабите, дето над болните бдят,

и със бедняка делят си последния грош.

Тези, които в живота надежда садят,

ала в отплата не търсят награда и пост.

Милост за този, който не стана простак

и от моралния праг отвъд не пристъпи.

А оправдания винаги имаме – да! –

за семейство, деца, даже за внуци…

Милост за милост! - ала не овъргалян в праха…

Моля, поне с паметта ми честни бъдете!

Просто е нужно след време на внука слуха

да не зацапвате с папки и досиета.

Иначе – никаква прошка! – решете главата,

за гилотината  дива на туй, дето му викат живот.

Аз съм малка прашинка в дюните на Съдбата,

но съм здравата част от сърцето на своя народ.