Borislav Nenov

Short Story

Полунаглас

5.00(1 votes)

Short Story

Баба на Илинден

5.00(1 votes)

Short Story

Наглеждане на мъртвите

5.00(1 votes)

Short Story

В очакване на Кет Балу

5.00(2 votes)

Short Story

Гилотината на любовта

5.00(1 votes)

More

Златиста тишина

4.94   (78 votes)

В началото на демокрацията е и дори циганите не искат да метат площада и градинките в центъра на града, а очакват да станат чудеса и някой да почне да раздава хляб и пържоли наготово.

В София народът живее от митинг на митинг и когато моят приятел Панайот, бъдещият свещеник на село Трудовец, ми цъфва на гости и разказва как с кучето си Херц станал медийна звезда, се изненадва, че към полунощ го подканям да си лягаме.

Ама ти още ходиш на работа ли, учудва се аверът ми, за който бумтежът на демокрацията е просто безкраен купон.

Съпругата ми чете за изпити и е на път да го изхвърли от апартамента.

Боксерът Херц е олигавил целия килим, жилището не е мое, но все пак още имам думата и наливам по една ракия за изпроводяк на госта…

Синьо време е, Даката обаче е потънал в своите светове и на път за работа го виждам да подрежда боклуците в градинката до площад Освобождение.

Даката е много по-възрастен и все пак едва ли знае, че тоя същият площад някога се е казвал Кобург, после са зарязали името на монарха, за да осъмне в началото на 50-те години като Сталин.

Даката може в ония години да е крачил бодро именно по Сталин - биографията му е мешавица, в която се преплита вечерна гимназия, милиционерски години, кореспондентски митарства и студентстване, което май никой не помни.

Включително и той.

В деня, в който подрежда боклуци и камъчета в градинката, Даката сякаш е забравил, че е автор на стихосбирката Тополов град, излязла през 1972 година.

Или някой добър шегобиец,

щом видял, че си хубав и млад,

глътка вино преди да отпие-

те нарекъл

Тополовград?

Така пише в дебютната си книга Даката, познат край Тунджа и като Недялко Динев.

На обяд пак ще го видя - разположил се е царствено в Клуба на дейците на културата и довършва осмото си кебапче, подкрепено от солидна гарнитура и една голяма водка.

Стои сам на маса, бомбето е полегнало до него, както и се полага на местен класик.

Още е зората на синьото време, малцина в града имат издадени книги и този факт е вбит здраво в паметта на Даката.

Сервитьорката обаче не знае за това велико събитие и носи сметката, с което свирепо оскърбява трубадура на Тополовград.

Не съм обядвал нищо, чувам от хората, че тука идвал един, който се представя за Недялко Динев и прави сметки от мое име, отсича поетът и потъва в долината на мълчанието.

Клубът на културните дейци, за съжаление, не е филиал на Парнас и девойката се готви да вдигне лют скандал.

Остави тая работа, ние ще платим, казва един приятел и дава повод на Даката тържествено да се пренесе при нас.

Превеждали ме на гръцки език, а не получавам никакви пари за авторските права, споделя поданикът на римите и поръчва с шармантен жест три водки.

Как я мислят тая работа!, поглежда от упор към нас Недялко и ние тутакси се съгласяваме, че това е колосална несправедливост.

Отново в града

при децата

12>>>

The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.

© PlovdivLit 2020