Карма

Когато вече ме няма, светът вероятно

ще стане свободен и мъничко по-широк –

колкото изгърбеното ми паркомясто,

колкото дъх от балона на белия дроб.

Емигрант на духа ще остана в отвъдното,

невъзвращенец,  осъден да не бъде обесен –

твърде честен, за да съм с дявола в тъмното,

твърде земен- да литна като ангел небесен.

Сам сред своите, някак по карма орисан,

а сред чуждите повече свой – чер гологан.

Няма помен да има от мен и защо ли си мисля,

че е имало някой, пък дори да се казва Иван.

Отървал се от мене, въздухът, вързан с връвчица,

ще забърка сместа от азот и втора ръка кислород,

ще затвори с озон и последната дупка на полюса,

и така ще спася, без да искам, човешкия род.

А добрият Дядо Божик – за хаир и отплата,

ще ми отпусне навярно панелка в Матрицата.

Ако навреме успея да погася ипотеката,

ще се скитам свободен от тяло по жицата.