Докато с Пю слизахме по сходнята на кораба, един от
насядалите до стената на стария дълъг
склад шофъори на таксита , скочи, спъна се
в дългата почти до земята галабия
и падна. Негови колеги се засмяха, но
шофъора бързо се изправи и сервилно притича до таксито да отвори
вратите. Двамата с моряка се настанихме и таксито потегли. Пю като разбра,че ще излизам в града, ме помоли да дойде с мен.Нямах нищо против,
разбира се! Щеше да ми прави компания. Пю е от Бама/ както той нарича
Бирма / сегашното име Мианмар/ Името Пю
на бирмански означава цвете и аз
понякога на шега го наричах Цветан. Когато
сънародниците му чуят , да го
наричам така, се заливаха от смях. Той не обичаше да го наричам Цветан, защото
разделено на срички, преведено от български на бирмански името, Цве- Тан, или:
Ц-Ве-Тан, това име означава нещо смешно..Не ми каза, какво означава
преведено на бирмански разделено на срички
името Цветан ! Той вече шеста година не се бе връщал в родината
си.Споделяше, че има за цел да събере
пари, за да се ожени, и затова след като му свърши договора, веднага
подновяваше договора си на същия кораб, или се прехвърляше на друг кораб.Често
показваше една снимка на едно много
красиво бирманско момиче и твърдеше,че тя е неговата
годеница,но не бе сигурен дали тя още го чака, или вече не се бе омъжила за друг. Най- вероятно момичето отдавна си
бе създала собствено семейство и
бе забравила за него. Всъщност, той едва ли щеше да събере някога пари , за да
се ожени, защото постоянно харчеше
мизерната си моряшка заплата за проститутки и от време на време
предполагам за наркотици. Два пъти го
бях го усетил,че пуши марихуана и го предупредих, че ако го спипам още
веднъж, ще го спукам от бой, а ако и това не помогне ще го предам на капитана, което никак няма да бъде
в негов интерес. Знаех,че няма да ме послуша,защото беше сигурен,че няма да го
предам на капитана,защото съм бил пич; значи мъжко момче и не съм бил способен
на кофти номера,а и той бил много добър и изпълнителен моряк.Наистина беше такъв! Но дали няма да го
набия,той не беше сигурен! Аз също не бях сигурен!Понякога много се изкушавах!
Таксито бавно се провираше през многобройната тълпа и
докато пътувахме по тази широка улица не
можах да определя, от коя страна е движението в тази страна, защото Шапар-
таксиметровият шофъор, с мъка се
провираше между другите коли- минаваше, ту
от лява страна на движението, ту отдясно- без да спазва никакви правила. Няколко пъти
попитах шофъора да ми каже най- после, от коя страна е движението на тази държава,на
което той повдигаше рамене и безнадеждно махваше с ръка, което вероятно означаваше: –„Кой, както свари!“ Тук
никой не спазва&nb
