ПРАГОВЕ

Защо ме търсите,

отдавна съм там долу –

в най-ниското на сенките,

в най-тъмните,

най-мръсните долапи на умората,

в подножието

на стоте камбани,

които ще залеят с тишина

единствената църква в мен.

Кънти гласът

на онзи стар часовник –

безумецът с разяден циферблат

и ситните иглички,

пълни с време –

превръща раменете ми

в решето.

И роня се,

пръстта се вдига

за червеи или за семена...

докато стигне онзи праг,

след който

няма пръст

и няма връщане.