НИЧИИ

сълзите.

Не се тревожи за косите ми.

Ще вдигна няколко

черни подпори,

които горих и гасих,

горих и гасих,

почерняха от буйни огньове

и с въглен белязаха

на времето младите кости.

Ще вдигна покрив

високо, високо,

светлината от мене ще проси.

Далече и късно е,

времето зрее във гроздове.

А очите ми –

реки ненагазени,

свободни и ничии,

ще отплават с белите птици.

Не се тревожи за косите ми –

опожарени,

в пепелта коленичат.