СРЕД ДВОРА МИСЛИ-ПСЕТА ЛАЯТ

5.00   (10 votes)
 

Защото тялото ще свърши своето:

ще стане пръст; пръстта ще ерозѝра;

ще стане прах; праха с пороите

ще се размие и Душата ще прозира.

И ще се събуждам със пробождане,

но не в сърцето, както е прието:

ще бъде като жадно глождене

в очакване на ранно цвете.

И след годините на многобѝтвие,

/а и не се разбра – коя победна е

във общото ми безмолѝтвие/

ще видя, че Душата бедна е;

сред двора ѝ и мисли-псета лаят,

стараейки се за добри пазачи:

за хляб го правят и нехаят

за лоши мисли минувачи.

Мълчейки, и ще се самопредавам.

Така, на тихо, се предава Бога,

когото отдалече съзерцавам.

И – от изнемога.

 

The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.

© PlovdivLit 2021