СРЕД ДВОРА МИСЛИ-ПСЕТА ЛАЯТ

Защото тялото ще свърши своето:

ще стане пръст; пръстта ще ерозѝра;

ще стане прах; праха с пороите

ще се размие и Душата ще прозира.

И ще се събуждам със пробождане,

но не в сърцето, както е прието:

ще бъде като жадно глождене

в очакване на ранно цвете.

И след годините на многобѝтвие,

/а и не се разбра – коя победна е

във общото ми безмолѝтвие/

ще видя, че Душата бедна е;

сред двора ѝ и мисли-псета лаят,

стараейки се за добри пазачи:

за хляб го правят и нехаят

за лоши мисли минувачи.

Мълчейки, и ще се самопредавам.

Така, на тихо, се предава Бога,

когото отдалече съзерцавам.

И – от изнемога.