РЪЦЕТЕ ДА СА ИЗМИТИ! МАКАР И ПРЕЗ ПОСТИ

За да посрещна всичките гости,

край дома си откупих и нѝвите.

Сковах маси прости,

дървени, но прилични за жѝвите.

За тях нямам ястия пѝщни.

Празни са каните,

а чашите вѝнени са излишни

и – за водата стаканите.

Извиках врабчета: да събират зърната,

след жътвата паднали между буците:

те да заместят храната.

Измолих и дъжд. Да текнат улуците

и да препълнят съдѝните;

все някой ще вдигне мокрия тост:

„Наздраве! Случва се със годините.

Една идва щедра, друга е гост.

Каквито сме ние самите.

Добре е, че имаме навици прости:

ръцете да са измѝти.

Макар и през пости.”