Градът

Отдалече ще дойде при теб градът,

нарамил мургава любов, ще дойде.

От клоните на самотно дърво

болките си, ронейки, ще дойде.

След години на чакане в утринната мараня

като ранен кон на вратата ти ще дойде.

От прашното оброчище на листа и пера,

савана си бял, разкъсвайки, ще дойде.

В игра, спечелил ръката, изгубена в любовта,

от забравата на миналото си - ще дойде.

От лоното на езика, от бързината на буквите,

от думите, огорчили словото, ще дойде.

Отдалече ще дойде при теб градът,

преминавайки през един народ, ще дойде.