Акробат

Светът нисък ми се виждаше понякога,

изтегляше се земята под моите крака,

заедно в мир с насекомите и мравките

волно живеех нашир и надлъж

красива бе любовта, не ще и дума,

навеждах се, целувах циганските уста

в предългата тишина, докосваща душата,

умът ми, издължавайки се,

изтичаше по краката ми,

сега съм мъж, нестъпващ по земята

с пресечен хоризонт, за пепелта опожарен,

преди земното притегляне ме убихте вие...

краката ми, уморените ми крака.