Малка,
изящна,
красива
и тъжна земя…
Застинала в ужас,
кървиш.
Безмълвно се молиш.
Разбито сърце разтваряш –
ангели изпращаш в небето.
Днес, както преди век,
светът лукаво мълчи,
прелистя тефтерите стари,
пише нови счетоводни фермани.
Не си му нужна –
земя на строги планини,
мъже с оборели на фронта лица,
стотици деца без бащи.
Къс по къс,
век след век,
чакáли разкъсват душата ти стара.
И отново изправени,
чадата ти бранят те
до сетната капка синовна кръв.
Майчице Армения,
безмълвна и безутешна,
поклон пред твоята сила и нежност!
За кой ли път
воюваш като за последно,
умират синове и дъщери
не си сама,
за теб бият
десет милиона арменски сърца.
Войната е техен
последен праг.
Воюват с ума си,
сърцето,
таланта,
та всеки да чуе:
Армения страда!
Изтръпва планетата
с десет милиона сърца по площадите!
The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.