На ръба на пропаст живея,
пропаст от човешки страсти.
Имам пулс, но жива ли съм?
Скована от ужас,
потънала в мъка,
застинала в ступор
пред нелечимо болния човешки род.
Окован от себелюбие и алчност,
болен от страховете си,
затлъстял и ленив,
човекът днес спи.
В дълбок, коматозен сън,
човекът се е скрил от ужасния свят, който сам е сътворил.
Ритмично часовник трака.
Клаксони свистят.
Екрани фосфорно блестят – уж да ни сближават,
като бетонна стена растат.
Далеч, от другата страна на пропастта,
един народ изпраща синовете си на смърт.
На смърт –
за шепа земя камениста.
Земя топла като майчина сълза,
искряща като косите на любима.
Единственото парче земя на народ, пръснат по целия свят.
Часовникът тиктака неумолимо.
Ордите все по-настървено прииждат и сеят смърт.
На ръба на пропаст от човешки страсти
арменците са все по-малко.
Умират и пеят.
Пеят онази най-стара песен за любовта,
за мирното небе, под което храмове строят и книги пишат,
за да ги четат горди синовете им
и синовете на техните синове.
The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.