* * *

Земя свята газите. Нямате ли срам?

От няколко века ни изтръгвате от корен.

Сасун, Ерзрум

Ван и Зейтун…

Земята пресъхна от болката на рода ни прастар.

Талят се зарече да ни избие до крак:

"Един да остане, ще ни поиска сметка!"

Бил е тъй прав!

Оцеляха колцина?

Гладни, хроми, с разбити сърца,

но живи и с фамилии "ЯН".

Сто години оттогава.

Ани се превърна в призрачен град,

храмовете приказни – в мръсни обори,

Ахтамар въздиша сред сините вански води.

Превърнахте в пепел земята арменска.

Остана пуста

земя без народ.

Сега, какво?

За какво е всичката тази смърт днес?

Умират синовете арменски за страната си свята.

Вместо древното царство

бобено зърно остана,

частица нищожна от тази планета,

но свята, безценна,

благословена

от Бог.

Идат с хиляди невежи, безумни,

трошат глави в стени от сурови планини,

пред издялани от камък мъже и жени.

Нито педя от нашето не бихме ви дали!

Живи сме,

силни и готови на смърт.

Във всяко камъче арменска земя

е попила сълза

от очите светли на дедите ни

и на болката в първия мрак –

729 войници полетяха завинаги.