На покойния поет в неизвестност

Печелиш!

Не трябва да съжаляваш.

Твоите непубликувани стихове

– винаги помни –

не са изгаряни,

не са се огънали

под силата на времето.

Като злато

в почвата

те остават,

те никога не се стопяват.

Те могат да са закъснели,

но ще бъдат дадени

на хората

някой ден,

да предложат своята сладка,

вечна същност.