Вопъл е твоето име

Лилии, принцеси за самите себе си,

разстлах по водите безбрежни

и удължих прохладната ти сянка

в пшеничени предобеди свежи.

Силуети на птици със сини криле,

прелитат над огъващите се папури

към равни следобеди - коридори без изход.

Ръстът ти колкото вопъл е.

А папурите се изправят.

Есенно изобилия в ноемврийския дъжд.

Съблечи усмихнатата мокра риза

и виж - потъмня от корморани

водата надлъж и шир.

Дълга е моята сянка, просната по очи върху снега.

В заем от Хашим* ми е тази вечерна тъга,

по нас - космически прах …

А лилиите, какво стана с тях?

_____________________________________

*Aхмед Хашим – турски поет, (1885-1933) основоположник на символизма в турската поезия.