Barbara Goldberg

Poetry

Звезда

Be first to rate

Poetry

Милка *

Be first to rate

More

Орфей и Евридика: Той казал, Тя казала

Translated by: Вера Иванова

Be first to rate

„Лиричните поети, пише Чеслав Милош в своето стихотворение „Орфей и Евридика“, обикновено имат студени сърца“. Той продължава: „Това е като медицинско състояние. Съвършенството в изкуството се дава в замяна на това страдание.“

Истинските творци знаят, че понякога чувстват своето натрапчиво дирене на съвършенството като страдание. То върви заедно с територията. Нещата трябва да изглеждат точно така и да звучат точно така. Но съвършенството върви с цена – това студено сърце, тази естетическа дистанция да оцениш собствената си творба.

Да имаш Муза, която да те вдъхновява и подхранва, помага. И Орфей винаги е имал това благодарение на майка си, Музата Калиопа („красивогласната“). Тя е Музата на красноречието и епическата поезия, така наречена заради екстазната хармония на гласа си. Калиопа е първата муза на Орфей. Баща му Аполон му дава неговата първа лира. Орфей става харизматичен музикант.

 Същността на мита е тази: Орфей се влюбва лудо в Евридика. Те се оженват и още същия ден змия я ухапва и тя умира. Орфей, опечален, чувства, че не може да живее без нея и решава да слезе в подземния свят, където царува Хадес и откъдето никой не се завръща. Орфей се надява да увлече със своята песен Хадес така, че той да пожелае да освободи Евридика и женената двойка заедно да може да се присъедини отново в земята на живите.

Песента на Орфей е толкова омайваща, че еднакво богове и човеци, животни, птици, дори скалите са хипнотизирани. Силата на неговата песен е безспорна. Както свидетелства биографията му той пътувал с аргонавтите да намери Златното руно, защото само той можел да омагьоса сирените и да приспи Дракона.   

Хадес е дълбоко докоснат от Орфеевата песен на тъга и скръб и се съгласява Орфей да изведе Евридика от Земята на Мъртвите само при условие да не поглежда назад докато и двамата не излязат на светлина. Разбира се, Орфей поглежда назад. 

Защо? Вероятно Евридика никога не е била предназначена да бъде „личност“. Вместо това тя е Орфеевата муза, обикновена метафора. И за певеца това е по-съществено отколкото дали тя е жена от плът и кръв. За много хора на изкуството актът на сътворението е всичко. Изкуството надцаква живота.

Знаем, че студеното сърце на Орфей го оставя безразличен към състоянието на сърцето на Евридика. По същия начин той показва малко любопитство към Евридика като личност, нейните мисли, нейните мнения, дали тя има или няма собствен ум. Всъщност при традиционното разказване на историята Евридика никога не говори.  

После идва двадесети век и жените поети – да изброим няколко – Х.Д., Една Ст. Винсънт Милей, Джори Греъм, Маргарет Атууд, Карол Дъфи, започват да разказват историята за Орфей от гледната точка на Евридика. Те прегръщат загадката, която е Евридика, и й дават глас. Всяка поетеса представя различни тълкувания на нашите мълчаливи вътрешни мисли и чувства за Евридика.

Американската поетеса „

The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.

© PlovdivLit 2021