Maria Panchovska

Poetry

Истини

5.00(3 votes)

Poetry

Самотният човек

5.00(1 votes)

Poetry

Лечители на болка

5.00(1 votes)

Poetry

Битие

5.00(3 votes)

Poetry

Екзистенция

5.00(1 votes)

Poetry

Съдийски квартал

5.00(1 votes)

More

Лиричните герои си отиват

5.00   (2 votes)

Умира в мен лиричният герой.

Един такъв – отчаян и невзрачен,

той няма вече сили да заплаче,

а аз не искам. Нищо,че е мой.

 

Живяхме дълго на ръба на риска

и всеки ден със нещо ни докосваше.

Красиво като изповед и истинско...

Но ние все живеехме с въпросите,

 

коита са вълнували и Хамлет.

Забравяхме, че времето е разривно,

че публиката няма своя памет,

че намаляват в календара празниците.

 

Докато чуем кода на сърцето си

и Шекспир с мъдростта си ни докосне,

приятелите бавно се оттеглиха –

особено, приятелски несвойски,

 

защото ние вредно им влияехме –

разнежвахме ги, романтици ставаха,

а образът на личното им щастие

се вместваше  във образа на славата.

 

Из своя бяг и Времето не може

да се догони в собствените дири...

Такива мисли - рани ме тревожат.

И затова героите умират.

The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.

© PlovdivLit 2022