Бащина къща

Дантелен и изящен – късен лед

върху зелената усмивка на кокичето

и ето ме - порастнало дете,

добило мъдрост в свойта доверчивост.

Със дланите събрам късен сняг

И тичам към началото на спомена:

приведени дърветата из двора ни

сред мартенски разкъсан необят...

Прегръщам сенки - топля се така.

Дими снегът, а стъпките говорят.

Пътеката е винаги нагоре,

където е безсмъртната душа.