Дантелен и изящен – късен лед
върху зелената усмивка на кокичето
и ето ме - порастнало дете,
добило мъдрост в свойта доверчивост.
Със дланите събрам късен сняг
И тичам към началото на спомена:
приведени дърветата из двора ни
сред мартенски разкъсан необят...
Прегръщам сенки - топля се така.
Дими снегът, а стъпките говорят.
Пътеката е винаги нагоре,
където е безсмъртната душа.
The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.