Равносметка

Обръщам се . И  виждам върховете.

Това са планини, които знаят

цената на разцъфналото цвете

в подножието на Килиманджаро.

Обръщам  се.  И  виждам снеговете.

Понякога  те  могат да изгарят –

не ги приех. И те не ме приеха.

Но мина много, мъничко остана

и  затова ще седна да почина

под синьото  небесно огледало –

душата ми все още е красива,

а тялото  е  просто  помъдряло,

и  затова дори  ще се усмихна  -

между дете и старец ,

между нож и цвете,

между гнева и болката лирична ...

Обръщам  се. И виждам върховете.