НАДЕЖДА

Утринно бърза калдъръмена улица.

Стъпвам от камък на камък по камък…

Представям си утрешен свят без пандемия.

Живеем в хармония, помъдряло човечество.

В братство и мир. Благославя ни Бог.

Аромат на цветя, птичи песни наоколо,

хора се смеят.

Мисля за теб, бленувам, съзирам те...

Неусетно достигам върха на хълма.

С окрилената моя надежда политам

от облак на облак над облак…

И над Земята се нося.