СЛЕДА

Гледам празното огледало, останала е само рамката.

Детството докосва струните на стиховете, тича по хълма, гони пъстрите рокли на момичетата.

Момчето отсреща ме наблюдава и не може да проумее с какво ще се занимава, когато порасне. Разговорите на възрастните са толкова скучни.

Двамата се усмихваме и протягаме ръце за поздрав.

И тогава блясва мълния и плисва дъжд.

Детството вече е пораснало.