ПАЦИЕНТ С ИНСУЛТ

Не бях го виждал повече от месец. Наблюдаваше ме с аналитичния поглед на психотерапевт, намерил ключ към собствената си невроза.

Отпи глътка кафе, извади от джоба на якето червена гривна и ми я подаде. Думите с усилие оформяха изречения:

– Събудих се в реанимацията в добро състояние. Само гривната с надпис "пациент с инсулт" ми напомни за злополуката. Неврологът наблюдаваше как движа ръце и крака, стискам зъби и показвам език.

– Как се казваш? – попита той.

– Буквите оформиха желания отговор. Дискретна афазия потвърди моята самоличност. Вече бях "пациент с име". Питах се дали за някого има значение кой съм и защо допуснах любопитния тромб да се добере до главния мозък. И наистина ли е толкова главен, щом тромбите безгрижно се разхождат наоколо.

Замълча и поглади гривната.

Вгледах се в него и установих, че пред мен стои съвършено непознат човек.

– Здравей! – промълвих смутено.