БАР

Бретон. И синя рокля. И пиано.
И тъмна кожа с дъх на шоколад.
Уискито изважда дрезгав глас
от дъното на ледената чаша.

А вечерта е с аромат на танц
и багри на задъхани целувки.
Жената пее. Дългите ѝ мигли
рисуват дълъг дъжд.

В далечината призив на петел
и утринна молитва на камбана.
Светулките на тъжни ангели
запалват нощните фенери...

Поет самотен вдига чаша,
изпива бисерните ноти,
преди коприненият алт
в любов да го удави.