ДОМАТЕН СОК

Притичва любопитно слънце

и тайно в къщата наднича.

Прегръща младата стопанка,

мете брадясалия двор.

А ябълките от роса

и от любов поруменяват.

От аромата им пониква

и ромоли уханен дъжд.

Излиза охлюв на разходка,

тревата нежна да споходи.

Домат доматите замерва –

пролива щедро свойта кръв.

Доматените твои устни

целуват охлюва свободен,

а после мен. И се превръщам

в домат със форма на сърце.