ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ

Провиждам Космоса. Отвъд тъмата

и светлината има друг живот.

Безсмъртен разум и човешки плод

засяват на Вселената душата.

И моите приятели са там.

Усмихват се и махат ми щасливи.

Защо ли си изграждам земен храм,

щом вятърът следите ми изтрива?

Отново прокълнатите поети

на тайната вечеря Бог събра.

И ронят от небесната софра

те стихове, по-ярки от комети.

А аз ловя троха подир троха,

за да заситя своя глад духовен

и да напусна земните окови

с окъпана в поезия душа.