ЕМБЛЕМА

 Изгуби се любимата ти обица.

Разхожда се любовния ми шепот
в изваяната мида на ухото.
Излъчва страст златистата ти кожа
и дъх на рози.

Така виновна и така желана
е тази нежна влага на езика,
която сътворява светове,
олтари разрушава.

Тъй огнени са устните
и тъй дълбоки – тъмните зеници.

Изгуби се безценната ти обица.

Едно момиче в нея се оглежда
и тихо се превръща във жена.