ТАНЦ

По-бяло от кокиче, по-розово от нар,

момичето ситнèше към своя господар.

В заоблените форми вилнееше животът

и палеха снагата инстинктите на котка.

Като река течеше копринената рокля

с охранени пъстърви в подмолите дълбоки.

От огнената бездна излиташе площадът

и кацаше полека върху тепета млади.

Аз трябваше да стигна пленителния остров,

преди да ме догони съдбата високосна.

До залива доплувах с букет от бели стихове

и в рая на гнездото като врабче притихнах.

Но конят ми, изправен на задните копита,

безумно се замята, зацвили и зарита.

Девойката го яхна и в танца на галопа

усети свободата на дива антилопа.

Събудихме се после край устие спокойно

с гора от водорасли и птици песнопойни.

Под дланите гальовни на мойта амазонка

разлисти се и цъфна маслинената клонка.

По-бледо от умиращ, по-яростно от звяр

проклинаше момчето съдбата господар.