ДЪЖДЪТ

С вълшебни капки тихо те целувам...

Те нежно галят всяка твоя тайна,

разхождат се в дълбоките извивки

на тялото, спохождат твоя дъх,

на устните се спират, уж случайно,

и миглите полека издължават.

Заоблят бавно женствения почерк

на хълбоците. И трептят къпини

върху гърдите – неспокойни дюни,

тракийски гробници, където кротко

лежи погребан не един владетел,

сразен от някой полудял амур.

Пътувам върху теб, каква наслада

да ме люлее този древен танц

на любовта, на нейните закони,

на нейните опасни беззакония.

И вае своя романтичен образ

червилото на твоята любов.