детството на хилми

за чешмите ми спомнят клетвите,

казва хилми,

ковчегът е книга с дебела корица.

и твоето детство ли бе един ковчег орехов,

тихо спуснат в морето?

наемах евтино тъги

от един червенобузест продавач на кукли,

казва хилми,

небето е хиляди сини шапки.

синя ли бе и твоята

в онези дни?

мама бе лампа, извезана с цветя,

в нощите на затъмненията,

казва хилми.

и ти разбираше ли моретата,

преди да се гмурнеш в леглото?