твърдят, че траурът ти подобава, но не е така!
един клон се пречупва в миг, във водата пада,
ти си тази течаща вода… спри! наклони се към себе
си,
клонът, който съзираш, сякаш те знае отдавна,
бледа лавиния… възможно е, като си извирала,
издълбоко да си поливала олеандър, отнейде
преселил се
и забравен в словата на лятото;
спомни си чакъла, пясъка, пръстта по целувките…
там, където е лято, този клон се носи, натежава;
ах! отнеси го… не го оставяй по затънтени места;
напуснеш ли го, скръбта ще му остане…
и чувството, с което мигом ще залюби пяната…
пречупен… за да се огледа лятото в огледалата ти;
не траур, лавиния, а само лятото ти подобава.
The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.