пустинята и въпросите

кой знае откъде ида?

угасна магията в плътта ми;

да се измия, но не се изпира мръсното по мен;

на трийсет птици пера е тялото ми;

ако изхвърля покривалото от себе си,

на болник ще заприличам.

защо те болят така месата?

Ти, място, между Пустинята и Книгата;

смокини и маслини носиш ти;

а къде е раната от Кръста?

разтресе се пустинята като от епилепсия,

прихвана тайнството на розата.

Кой заби този пирон?

Къде е моят Кръст?

не съм Словото аз, нито Езикът съм...

най-високо напрежение – сърцето ми;

защо не съм на Кръста аз,

а вътре в мен е Кръстът?