Има час,
когато гласовете вече не разпознават думите,
когато между светлина и мрак мълчанието се издига,
когато телата губят тежест
и се превръщат в криле,
когато лицата ни плават върху водите
с широко отворени очи и замръзнали уста, докато потънат
в река, която отнема всичко, което сме имали.
И тогава
оставени безмълвни,
без никакви спомени – добри или лоши,
Мнемозина ни захранва с огромен бокал,
слънцето избухва като червено яйце,
всичко пламти – огън на сътворението,
спомняме си други животи –
млади и стари.
Нашето пътуване сега започва:
с гладни очи и уши се насочваме
към банкета на музите,
движим се в непозната земя.
В този час
ставаме отново деца,
костният ни мозък се изпълва с музика,
главите ни – със светлина
и сега знаем
какво е Агапе.
The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.