аз разцъфнах в дървото, покрих реката;
взех лятото, което прибрах в сандъка последно,
да, точно него взех и поех към вечерта:
„това е да съществуваш...“ – ми каза тя, попитах я:
„кое?“
отговори ми: „ей това мушкато, малко по-нататък...“
вие луната, блестят очите на вълка, наопаки
се въртят вечерта и светът…
загубих един път, пропаднах в друг
докато чаках, някой влезе в дървото;
и друг влезе, преструвайки се, че не влиза…
погледни ме в лицето, тъгата ще видиш!
стихът е с неизвестен баща, майка му е мечтата,
иде той в последното лято, детето си убива;
медея от роза целуната, повяхва накрая
и една любов лавиния се нарича …
The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.