Когато западният вятър задуха
тананикането на майките започва да вали
после го захвърля рязко
върху пустинния пясък
задушливият дъх на затворени стаи
изчезва малко по малко
Майка ми имаше специална връзка с вятъра
вятърът от нейното ветрило
й говореше.
По време на летните жеги
когато вятърът изсъхва върху устните
майка ми обичаше да чака
вятъра и неговата влага
която идва откъм нейната земя
след среща с езерата й
носеше влага, побрана в сълза
Вятърът не влиза в затворената къща
трябва да го срещна под дървото
където той пристига
с влага от морето
Вятърът на морето е солен
залепва по устните ми
в очакване на целувки
които да изпият
солта по устните
Спомням си солта по пясъка
Който прилича на вятъра
Дали по морето
Или по пясъка
Единствено вятърът пише
Историята на любовта
The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.