Ишиас

От окото ми

До основата на тялото

Клонът е опънат отляво.

От него пониква огнено цвете

Обладано от маски – червени и жълти.

Маски – преструвки на безброй

полусбъднати копнежи.

Огненото цвете се изпълва с бавно темпо

В песен, изливаща се от болното ми тяло

Която звъни на петата нота и прелива

Ниско – в тътнежа на изоставена река.

Дрямката ми се отнася в далечни сънища

Чужди дори на неосъзнаваните ми царства.

Пробуждането ми държи в ръката си

Огненото цвете в кърваво-червени сенки

Ишиасът ми ме е прострял върху скала

Където седя сама със себе си

Вътрешното ми лице се сблъсква с външното.

И все пак сватбата им предстои