Погрешното разбиране на Орфей. Получаваш каквото чуваш.

Според Робърт Грейвс „смъртта на Евридика от змийско ухапване и последвалият неуспех на Орфей да я върне при светлината (…) изглежда са погрешно изведени от картини, които изобразяват посрещането на Орфей в Ада, където неговата музика пленила богинята-змия Хеката или Агриопа („яростна гримаса“) да даде специални привилегии на всички души, посветени в Орфическите мистерии, и от други картини, изобразяващи Дионисий, чийто жрец бил Орфей, да слиза в Ада, за да търси своята майка Семела. Жертвите на Евридика умирали от змийско ухапване, а не тя самата.“ *

С други думи най-известната – за мнозина единствената известна – част от мита за Орфей е в основата си погрешно разбиране на няколко картини! Което означава, че погрешното разбиране не е винаги най-лошият вид разбиране. И независимо дали Грейвс е прав или не, това е красива илюстрация, че митът живее в нашите разбирания и погрешни разбирания и никъде другаде. Ние, поетите, художниците, композиторите, музикантите, учените, читателите, слушателите, зрителите, ние всички създаваме и поддържаме великите митове и в случая с Орфей сме свършили добра работа.

Орфеевият мит – както го познаваме – изобразява силата или предполагаемата сила или желанието за сила на поезията и музиката. Това със сигурност говори на поетите, музикантите и любителите на поезията и музиката. Чудесата и трагедията на поезията и музиката! Но това е също и трагедия от много основен вид, изобразяваща любовта и много близката, но все пак невъзможна победа над смъртта, което си представям, че говори на чувствата на всеки. Но има и повече. Митът за Орфей не е само за любовта, поезията, живота и смъртта. Той е също за нашите най-важни сетива, зрението и слуха. Той изобразява звуци и картини – не само като средство за общуване, но като жизненоважни части от структурата на наратива:  очите и ушите на участниците играят основна роля в мита. Всъщност може да се твърди, че решаващото действие в мита е трагичният избор между слуха и зрението.

Силата на Орфей е силата на звука. Това е звукът на неговата песен, която омайва всеки и всичко: хора, диви животни, дървета и скали, дори тъмните сили в земята на мъртвите. Самият Хадес е този, който чува неговата песен и му разрешава да върне Евридика в горния свят. И – отново според Грейвс – музиката на Орфей е тази, която прави възможно Евридика да го следва  през тъмнината.

Затова първият от Сонетите за Орфей на Рилке Die Sonette an Orpheus – една от най-силните изяви на Орфеевата традиция в европейската поезия – е изцяло за слушането, описващ Орфей, който създава "Tempel im Gehör": храм на слушането на пейзажа и животните.

И все пак, очевидно самият Орфей избира виждането пред слушането. Той би могъл да слуша жена си! Той би могъл да й говори: „Там ли си? Много близо сме. Мога да видя светлината. Добре ли си?“ Такива неща. Но не. Той трябва да я вижда, проклетият глупак, или трябва л