Погрешното разбиране на Орфей. Получаваш каквото чуваш.

Translated by: английски Вера Иванова

Be first to rate
и да кажа: трагичният герой. Защо трябва да направи така той?

Разбира се орфическата традиция разказва различни версии на историята и така дава различни отговори. В операта от Глук се открива доста женомразкия отговор, където Евридика подтиква Орфей да я погледне, за да се увери, че той я обича и все още я намира красива. *

Тук – както и в много други истории – слабостта на мъжа е причинена от жената. В операта на Монтеверди фаталният избор е много повече като произшествие, а тълкуването му от Евридика е истински трагично: „Губиш ме чрез толкова много любов?“* Определено предпочитам Монтеверди пред Глук, но независимо от това не мисля, че тези отговори се нуждаят от повече уточняване от нас, настоящите настойници на мита.

Искам да подчертая четири отговора, които намирам за интересни. Очевиден отговор е за логиката на разказа. В приказките и митовете единственото правило, което не трябва да се нарушава, неизменно ще бъде нарушено. Нарушаването на правилото създава историята. И може да се спори, че работата на Орфей като гениален артист е нарушаването на правилата. Разбира се, прилагайки доста модерна теория на изкуството, тази версия за Орфей е анахронизъм, но не са ли всички?

 

Друг очевиден отговор е, че не е толкова лесно да се свири музика, да се пее и да се разговаря едновременно. Като поет/певец/музикант Орфей може да бъде символ на едностранната комуникация. И митът може да предложи илюстрация на опасностите от едностранното общуване.

Трети възможен отговор може да бъде разсеяността. Под стрес си склонен да забравяш неща. А не е ли основна характеристика на поезията да се концентрираш върху момента като се опиташ да засилиш присъствието на света и поетичния звук възможно най-много? Сегашното време не е ли върховното поетическо време? Така че помненето на глупави правила може също да не е лесно. (И вероятно Орфей на Монтеверди е илюстрация на това.)

И накрая, има очевидно добри причини да считаме класическите гърци за „хора на окото“ с общо предпочитание към визуалното сетиво*. В своето есе „Светлината като метафора за истината“ Ханс Блуменберг пише: „За гръцката мисъл цялата увереност е била основана на видимостта. (…) Логосът е сбирка от видяното. За Хераклит очите са “по-точни очевидци от ушите. (…) За гърците „чуването“ е без значение за истината и поначало необвързващо.“ *

Затова може да се окаже, че като герой в гръцки мит Орфей е склонен да предпочита зрението пред слуха. И че Хадес знае точно какво прави, когато поставя своето фатално правило: той отнема на Орфей неговия преобладаващ източник на знание като го оставя на сляпо доверие, а кой може да се довери на това какво става в подземния свят.

В по-широкия контекст на европейската традиция е прието да се „гледа“ на зрението като на основан на свидетелства, „научен“ източник на знание, а слухът като начин за получаване на авторитета на традицията. Вие виждате за

The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.

© PlovdivLit 2022