Да оцелееш от Зволе

Влизаш отстрани, и влязъл, най се набива на очи

стерилният символизъм на чистотата, съща попкултура:

при олтара, под частичното прикритие на колоните

диахронната маркировка показва колко  святост

и тайнства са похабени, времето капе нагоре

по сталагмитите на паметта, колко малък

е гладът на душата, колко столетия са минали,

за да не свързва вече страничното крило

извивките на светостта, значението се връща

в себе си на териториите на проблема: катедрала,

канал, трансфузия – да простиш

за търговията с недостъпното

на търговеца, притаен в достъпното,

да протестираш, да капитализираш пространството, да оцелееш

от Зволе в люшкащите се полета на любопитството.

*

Влизаш в храм, попадаш в бистро:

в олтара се е нанесла книжарница,

в страничното крило седят миряни,

пият кафе с мляко или сироп

в периферията на проблема. Мълчиш.

Нека не знаят в каква бездна седят, зад колоните

какви сънища дебнат.