Чао и мерси

за миризмата на трупове, за вкусовете на гибелта

в затънтените арки, за крайниците на мъртви насекоми,

крили се по извивки, мерси за прахта, за всевъзможните,

раздвояващи се, с отчупени стъпала стълбища, в които

са се залутали четиринадесет годишни наркомани,

мерси за обсипаните с подписани графити складови контейнери, 

за вагоните с по шейсет човека без климатик

през лятото в мрака, мерси и чао

и мерси за рибите, за наемите, скачащи до небесата,

за лабиринтите на товарните асансьори, водещи

от един в друг ад, за осветителните дворове, мерси

за прекрасните две години и половина, за трите месеца,

за почти десетилетието, толкова е, колкото ти се е сторило, за все по-намаляващите

шансове в оставащите десет години, мерси, за оплесканата демокрация,

за малките и големите смърти, за изречимото,

за неизречимото, мерси

за омлета със сьомга на ъгъла на улица Виг при  площад Ракоци,

за емоционалните следобеди, за лющещата се,

до жълто изгнила мазилка,

за втората вълна на любовта, ако вземе да дойде, за слюнката,

потичаща от ъгълчетата на очите ни след десет години, за целувките,

за зачервените чела, за хилядите лунички, за изгарянията,

мерси и чао, и мерси и чао в един друг следобед,

в една друга утрин, на едно друго място, в една дълга нощ.