По пръстите ми – рани от убождане.
Зашивам любовта ми, сляпата.
И капва кръв от раните тревожни,
превръща се в калинка над полята.
Във жълто се облича слънчогледът,
калинката за брошка гордо слага.
Крада я скришом във зората бледа –
да ми гадае, както ѝ приляга.
По пръста изранен пълзи и гледа
за вярната пътека – на обичане.
И литва над полето слънчогледово,
показва ми посоката на вричане.
По пръстите ми белези зарастват
през дните, с нежност кърпени, полека.
Любов гореща в слънчоглед израства.
Намерих те в калинкова пътека.
The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.