Писма до Мара

И пощенските гълъби долитаха –

до Русе, Рим, Виена, Цюрих, Дрезден...

И пощенските гълъби се блъскаха

в студения прозорец на сърцето.

„Кръжа – около свещ мушица.

Копнеж и блян, ти - свидната жена.

Най-стръмният баир за моите нозе.

Жестока моя, сладка мъка –

от твоето мълчание убит съм.”

Едничка дума – тя я не продума.

Тя – дивна нощ и свиден ден.

А езерото чакаше и спеше.

Момичето на касата внимателно

оглеждаше банкнотата.

Да, истинска е – холографска лента,

осигурителната нишка, воден знак.

In front – горят очите горестни.

Файтон за  хромия поет.  

Зад него са театърът, библиотеката.

А на отвъдната страна - изящен силует.

Тя – реч, родена от речта.

Едничък поглед и едничка дума.

В морето тъмно на очите му.

Во стаичката аромат от цвете.

Най-сетне – неразделни двама.

И хартията шумоли като писмо