лупа, микроскоп, телескоп и различни фотофилтри. След което
представил откритието си в научен доклад, част от който е публикуван на
страница 493, Раздел: „Цветове и цветови гами“ в „Енциклопедия на
Петнадесетслънчевата галактика Воден Дракон“ (Том X, посветен на системата на
Седемцветния пръстен издадена и отпечатана в Университета „Старфлай“ и Академия
за инивоации в науката и технологиите (АИНТ) ,съставител Грийнфокс, Г.;
художник и редактор: Звездният Б.; помощник редактор: Слънчевият Таралеж
(псевдоним)); хреолинов (на името на цветовете на храста хреолин, често срещан
и характерен единствено за всички планети, луни и спътници от Педнадесетслънчевата
система). Може да се каже, че хреолиновият цвят е нещо като герб за системата,
когато няма други отличителни белези и единствено по плетеницата, в която е
вложен (например в личните печати, или мастилото на писалките в
междугалактическите преговори, с което дипломатите поставят своите подписи и
знакът на общността, която представляват)*. Със ситни букви под линия на същата
страница под звездичката е отбелязано: „Всяка планета и всеки отделен спътник
имат собствена плетеница, която може в определени случаи да се съчетае с друга
плетеница, или с всички останали плетеници в общ знак, взависимост от това-
колко общности от своята система представлява пред съответния съвет или
комисия, всеки дипломат. Изключително рядко се използват абсолютно всички знаци.
В центъра задължително се помества плетеницата на планетата, или спътника,
където живеят, а след това на всички останали. Всички дипломати от тази система
изучават старателно калиграфия и
хералдика в трите последни години от своето обучение. Те се упражняват с пера
сред мастилниците и белите бананови папируси.
И,
ако случайно сгрешат някъде, оставят папирусът да изсъхне. След което добре го
преработват с препарат, който възвръща първоначалния му цвят, без да остави и
следа от мастилото, извлечено от хреолиновия корен. ...“
-
Добър ден, Грийни,
приятелю!
Този глас сякаш дойде от другия край на
Вселената. Беше се запечатал дълбоко и скрит в несъзнаваното на Грийни. За миг отново
премина рязката граница между несъзнавано и съзнавано и излезе наяве. Грийни запремигва
и насочи поглед към стръмното надолнище, в посоката, от която идваше поздравът.
И разбира се, след секунда фигурата на приближаващия към него, човек, придоби
цялост така, че успяха да се откроят дори и обувките, с които така леко и бодро
беше изкачил височината по пътеката нагоре.
- Рууп! Здравей! Добре дошъл! Но ти не трябваше ли да си вече на Синия
Силодай! Още не си обръснал землянската си брада и вече си на хълма, където
всякакви изкуствени изделия, като найлоновите кецове- производство на
зем
