Gergana Zlatkova

Poetry

След потопа на ХХI век...

5.00(1 votes)

Poetry

Гетсиманската градина

4.73(37 votes)

Poetry

Стената на плача

4.66(29 votes)

Poetry

Адаса

4.64(28 votes)

Poetry

друга Струнна теория

4.62(26 votes)

More

Мю Пи

Be first to rate
л над тях. С новите поколения е по-лесно, но се налага аз да се връщам през обвивките на времето в техни по-ранни епохи от поне столетия назад. Там нещата трудно се контролират. Неслучайно съм тук. Трябват ми кристали за Фредерик- робот от ново поколение, но изработен с повече земни материали за условията, при които ще се използва там. Опитаха се с една дребна детинска приумица да го унищожат. Защото там, на Земята, както и на Ню Планет, се употребява алкохол. Лошото е, че там не всички знаят как и за какво да го употребяват и стават зависими. Със самоделните си взривове едва не го убиха. Подложих го на енергийно зареждане още в самия кораб до тук. Само мозъкът и сърцето му са от материали от нашата галактика, поради което е издръжлив и смята Воден дракон и по-точно Седемцветния пръстен за свой истински дом. Ще ми трябват няколко кристала за да подсиля енергията му. А междувременно е редно да ти споделя, че той почти е придобил човешки качества. Най-вероятно след поне хиляда земни години ще се превърне в истински човек, но дотогава трябва да бъде подготвен както в духовен аспект, така и да бъде изпробвана структурата му. Трябва да достигне до определена степен на издръжливост, за да стане безсмъртен, като всички останали хора. Същевременно той ще ми помага за моята мисия за издирване на древни писмени свидетелства за развитието на Земята, Галактиките и Вселената като цяло, съхранени от земляните. Редно е да се проучи и гледната точка от тяхна страна и от страната на други цивилизации от космоса, с които са имали контакти през различните епохи. Затова избързах да дойда дотук, Грийни, без другите да знаят за посещението ми при теб. Моля те, пази го в тайна! За Фредерик знаем само аз, ти и Анри.

- Добре, Руп. Знаеш че винаги можеш да разчиташ на мен.

- Благодаря ти! Имаш ли малко време?

       Грийни кимна. Направи знак на Рупърт да го изчака и бързо прибра книгата, след което двамата поеха по една друга пътека, в посока различна от тези, от които бяха дошли.

Минаха през гъста борова гора и излязоха на равна терасовидна площадка, с изглед към съседната долина. В огромния дънер на някогашно дърво, в началото на площадката, бяха издялани внимателно три процепа за врата и прозорци, запълнени с плосък херменевтил. Вероятно и те бяха поставени в процепи, върху които се плъзгаха, но толкова добре замаскирани, че почти не личаха изпод зелената покривка на дънера, която се спускаше отвесно над вратата и прозорците, както бръшлянът обвива запустелите домове в умерения климатичен пояс на Земята. Разбира се, тук растенията са различни -  много от тях изглеждат същите, както на Земята, но са много различни, а сред тях има и други, които са абсолютно различни. Не всички земни растения са познати тук. В това се увери и Грийни когато влезе заедно с Руп и видя в центъра на стаята за гости едно прелестно лимонено дръвче.

<<<5678910>>>

The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.

© PlovdivLit 2025