Самобитен и колоритен художествен глас

5.00   (5 votes)
ass="MsoNoSpacing" style="text-align:justify">     В кратките прозаични текстове се оглежда умението на писателката да вниква с тънък психологизъм в подмолите на човешката душа. Авторката има усет за болката, страданията на хората, а оскъдните радости в живота им са вътрешно и нейни.

     Персонажите са обикновени хора, които служат на църквата и православието, вършейки освен праведни, но и греховни земни дела. Самата авторка е една от своите персонажи в книгата. Църквата е място, което писателката познава добре, затова и разказите й звучат правдиво, автентично и достоверно. Някой от тях са много актуални , защото действието им се развива по време на пандемията от корона вируса.

     Сред най-силните разкази, които ни завладяват с художественото си въздействие и нравствени прозрения са: „Отец Константин се бори с дявола“, „Соломонов съд“, „Чудото на отец Константин“, „Лъжовен свят“, „Маг Антонио“, „Изчезналият мъртвец“ и други.

     Силно въздействащо и мистично, в духа на магическия реализъм звучи финалът на разказа дал заглавието на книгата – „Отец Константин се бори с дявола“: „Когато полетя в небето заедно с придружаващите го ангели, дори не погледна надолу към захвърленото си на стълбите тяло. Не му трябваше. Вече имаше крила и доволно ги размаха. Иконата плачеше. От очите на спасителя се ронеха кървави сълзи и образуваха цветни вадички, стичащи се надолу по одеждата му“.

     Заедно с авторката читателя съпрeживяваме постъпките и действията на героите в книгата. Това е диалогична проза, с жив, свеж и пластичен език, мил и незлоблив.

     Новият сборник с разкази на Мира Папо е написан увлекателно , в една стегната, синтезирана форма на повествование, в което както казва Чехов: „На думите е тясно, а на мисълта широко“.

     Със самобитния си талант писателката създава жива, земна и емоционална проза, която прочиства човешките души. Авторката ни държи с будна съвест – от една страна чрез иронията, смеха и греховните човешки страсти, а от друга страна с божественото и недостижимото.

     Тази книга ни кара едновременно да се усмихваме, но и се натъжим, заради мизерното ни земно битие. Социалните огорчения от живота и политиката ни, са обобщени от авторката в монолога на баба Станка от „Лъжовен свят“: „Всичко е една голяма лъжа! Сменят се тая партия, оная партия, кумонизъм, сега пък димокрация му викат. А тука има живи хора, бре! Никой не мисли за народа, никой. Само Господ остана с нас, да ни помага и

The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.

© PlovdivLit 2022