БЯЛАТА СТАЯ

Душата на прозореца ухае
и в миглите се утаява залез.
Събуденият ритъм на жената
дописва стихове за бяла стая.

Към лампиона роклята полита
косата търси стихнало пристанище.
И тялото, ефирно като шал,
се слива със самотната ми сянка.

Безкрайната тъга на любовта
нашепва недокоснати мелодии.
И в здрача на вселената изтичат
луна в реката, в тишината -- лодки.