БЯЛА ПРИКАЗКА

Тече малинов сок в реката жива
с корона от бръшлян и диви ягоди.
Замерват те врабци с череши черни,
а щъркелът ти носи бяло бебе.

Докосваш вирове, очи вселенски,
удавили звезди и пълнолуния.
Пресичаш бързея с душа на мряна,
с опашка сребърна плетеш дантели.

Момчетата разхождат на кокили
наивното си детство, гонят рибите.
И бродят край водата смях и викове
след прелестния танц на самодивите.

Отново аз събличам самотата,
прегръщам розата с красиво тяло.
И слушам стиховете на върбата
и на кълвача приказката бяла.